9.02.2016 г., 7:46

Кой е вятърът

648 0 5

Облича най-красиви дрехи,
разхожда се и нощ и ден,
целува всяко нежно цвете,
веднъж е луд, веднъж смирен.

 

Той все различни пелерини
развява гордо над света.
Често, там където мине
посява своята мечта.

 

Пред облаци не коленичи,
той все е със гърди напред.
Топъл е като обича,
когато зъл е, той е лед.

 

Понякога дори се чува
щом ризницата му дрънчи.
В коприна ли е, той танцува.
Той много рядко всъщност спи.

 

На никого той не прилича
и сам се скита по света.
Не е момче, не е момиче.
Вятърът е красота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...