Кой е вятърът
Облича най-красиви дрехи,
разхожда се и нощ и ден,
целува всяко нежно цвете,
веднъж е луд, веднъж смирен.
Той все различни пелерини
развява гордо над света.
Често, там където мине
посява своята мечта.
Пред облаци не коленичи,
той все е със гърди напред.
Топъл е като обича,
когато зъл е, той е лед.
Понякога дори се чува
щом ризницата му дрънчи.
В коприна ли е, той танцува.
Той много рядко всъщност спи.
На никого той не прилича
и сам се скита по света.
Не е момче, не е момиче.
Вятърът е красота.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
