10.11.2021 г., 10:32

Кой кого лъже

637 0 0

Да учи право дело

Вълчан пристигна от село.

Срещна Лисана - Хитрана,

тя прищипа го в капана

и вече толкова години

са по близки от роднини.

 

Днес в офис просторен

седи Вълчан затворен

с Лисана - лична секретарка

по всички въпроси вещарка.

Заради вируса, който шета

и дебне по всички кьошета,

от досада и скуката голяма

в душата му искрица няма.

Лъч от слънчево отражение

раздвижи неговото въображение.

Веднага своята секретарка 

Лисана, по въпросите вещарка,

изпрати за зелен сертификат

от някой белодрешков тарикат,

за да проведе тяхното предприятие

в Елада работно мероприятие.

Да хапнат, да пийнат бира - две,

купона до среднощ да не спре.

 

Спряха на митница, където

Лисана вирна си нослето,

но видя як Пес,

трепна и получи стрес.

Песа към нея тръгна,

сертификата от ръката й изтръгна.

Постави веднага задача

информация да прати Кълвача

по факса до командния пост

на щаба с височайшия Бос.

,,Сертификата веднага да се провери

на тия мазни маскари!"

Отговор получи се веднага:

,,Двамата са ортаци с врага!

За това им пъклено дело

да бъдат санкционирани смело!"

Стана голяма драма

след обратната шифрограма.

Лисана зарони сълзи,

трика на всички жени,

а Вълчан на Песа наброи

голяма глоба в пари,

доказвайки пак на Лъжата,

че са й къси краката!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...