Кой се смее в най-мрачният час?
Рошав вятър косите си вее.
Пред тъмата стаява се сласт,
„Алилуя“ в мълчание пее.
Малък славей надига глава,
още чужд, не обикнал земята,
а замята разтваря гръдта
и поглъща го в себе си някак.
Ти, Спасителю, имаш ли меч?
И дали си подпалвал огнище
само с поглед? В безпаметна реч
ти ли тихо възпяваше нищото? ...