Кой се смее в най-мрачният час?
Кой се смее в най-мрачният час?
Рошав вятър косите си вее.
Пред тъмата стаява се сласт,
„Алилуя“ в мълчание пее.
Малък славей надига глава,
още чужд, не обикнал земята,
а замята разтваря гръдта
и поглъща го в себе си някак.
Ти, Спасителю, имаш ли меч?
И дали си подпалвал огнище
само с поглед? В безпаметна реч
ти ли тихо възпяваше нищото?
Ти ли беше каквото си дал?
Ти ли беше каквото изгуби?
И в тъгата си ти ли се смя?
В нея ти ли роди пеперуда?
Ти ли плака щастлив след това?
Шепа истини ти ли донесе?
Теб ли вчера светът не позна?
Теб ли разпна? Кажи! Ти ли беше?
Кой ти сложи венец и запя
тъжна песен в небето ти…Чу ли?
Оня славей надигна глава…
и надлъга смъртта. „Алилуя“!
© Николина Милева All rights reserved.
