2.04.2019 г., 17:33

Кой ще рискува, таралеж да гушне?

654 10 24

Не съм добра, не съм и си го знам,
в кръг мислите завъртат се порочно.
След мене всеки мъж остава сам,
а аз си тръгвам. Рязко и нарочно.

 

Себично сбирам спомени, нали
ще трябва да ме топлят в зими ледни.
И таралежите, за да не ги боли,
наежени остават, до последно.

 

Не съм послушна, няма и да съм,
безгласни не обичам. И послушни.
Понякога заплаквам, но насън.
Кой ще рискува, таралеж да гушне?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Кате!
  • Хареса ми!
  • Тайфунче такова!
  • Има ли смисъл да казвам... Аз обичам таралежи, още повече непослушни и си ги гушкам без притеснения, та луда глава, ама си е моята. И на бодли се подлага, щом черните очички на таралежчето обича.
    А който обича, трябва да му стиска и бодлите да изтърпи и прегръдките. Както винаги си неотразима! Няма да се науча аз с малко думи да казвам много! Вари го, печи го - то си е себе си!
    А иначе, коя ли от нас, като лирическите не се е питала и съмнявала дали е добра и колко всъщност е себична? Е, струва си да ви чета и да изчувствам всеки ред! Знам си го - запее ли кръвта и душата полита! Благодаря!
  • И аз теб, Веси!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...