Не съм добра, не съм и си го знам,
в кръг мислите завъртат се порочно.
След мене всеки мъж остава сам,
а аз си тръгвам. Рязко и нарочно.
Себично сбирам спомени, нали
ще трябва да ме топлят в зими ледни.
И таралежите, за да не ги боли,
наежени остават, до последно.
Не съм послушна, няма и да съм,
безгласни не обичам. И послушни.
Понякога заплаквам, но насън.
Кой ще рискува, таралеж да гушне?