Не съм добра, не съм и си го знам,
в кръг мислите завъртат се порочно.
След мене всеки мъж остава сам,
а аз си тръгвам. Рязко и нарочно.
Себично сбирам спомени, нали
ще трябва да ме топлят в зими ледни.
И таралежите, за да не ги боли,
наежени остават, до последно.
Не съм послушна, няма и да съм,
безгласни не обичам. И послушни.
Понякога заплаквам, но насън.
Кой ще рискува, таралеж да гушне?
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Аз обичам таралежи, още повече непослушни и си ги гушкам без притеснения, та луда глава, ама си е моята. И на бодли се подлага, щом черните очички на таралежчето обича.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
