Кой ти каза, че плача,
беше просто прашинка...
Май се имаш за важен
щом си мислиш – раних я.
Кой ти каза, че плача,
нямам нищо да губя.
Хайде тръгвай си вече
щом съм толкова крива.
Кой ти каза, че плача,
хайде виж ме в очите.
Вече нищо не значи
твойто тихо „обичам“.
2012 г.
© Александра Георгиева Всички права запазени