Кой знае...
(по Шекспир и Бърнс)
Упрекваш ме сега защо отминах,
за кратко спрял пред твоята врата.
Защо не молих, плаках и проклинах,
когато не ме пусна през нощта.
Бленувала си ме като Ромео,
въздишащ под балкон на Жулиета,
готов на всичко, за да е при нея,
загърбвайки Монтеки, Капулети...
Прости ми, не разбрах, че си желала
да знаеш колко съм готов да чакам, ...