Кой знае... (по Шекспир и Бърнс)
Кой знае...
(по Шекспир и Бърнс)
Упрекваш ме сега защо отминах,
за кратко спрял пред твоята врата.
Защо не молих, плаках и проклинах,
когато не ме пусна през нощта.
Бленувала си ме като Ромео,
въздишащ под балкон на Жулиета,
готов на всичко, за да е при нея,
загърбвайки Монтеки, Капулети...
Прости ми, не разбрах, че си желала
да знаеш колко съм готов да чакам,
ала на мен по–близки са ми Финдли
и таз, която му отвори в мрака.
Пък после кой ли знае, дали няма
да стане пак, щом вече е било -
и морен пътник да обикне пламенно
девойката, която му постла легло...
© Любител All rights reserved.
