23.03.2020 г., 2:29 ч.

Кокиче 

  Поезия
385 2 1

 

 

 

 

Улиците пусти, прозорецът и аз.
Гледаме се като непознати.
В този късен нощен час
нанякъде избяга и сънят ми.

 

Може би е там, до реката,
помниш ли я, бистрата, в Балкана,
където се плискахме с водата
и се целувахме на зелената морава ...

 

А може да е в онази стая, бялата,
където нямаше жени с коса ...
питаше "как без мен ще я карате?",
докато целувах твоята душа ...

 

О, Боже, буден ли сънувам?
Улицата е пуста не от снощи
и не от снощи си будувам
по моите люлеещи се мостове ...

 

Колко крехък се оказа тоз Живот,
като нежно пролетно кокиче,
откъснеш го, преливащ от възторг,
после вехнеш с него от обичане ...

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??