Коктейл

23.06.2016 г., 13:21 ч. 2016-06-23T13:52:18+03:00

Поезия » Философска

1317 0 2

Отпивам глътка, времето рисува с пръсти

в косата бели сенки, с тънки пътища лицето

разбъркани са обич, мъка, радост, а на кръста

житейските неволи разпнаха сърцето.

Коктейла е горчив с дъх на бадеми

и малко сладост от лъжливи намерения

а глътките прогарят огнени следи, големи

са надеждите след всяко наказание.

Не се научих да изпивам чашата до дъно

на мъката и радостта очите са огромни

и как да кажа, ще ви прозвучи абсурдно

човек попада в яма, за да се опомни

и да успее сам да се спаси и милост

да потече във вените му загрубели

и често много късно е за жалост

попадам във графата закъснели.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Burns

2016-07-19T22:39:28+03:00

Много сполучливо се е получило! Харесват ми изразите и сравненията в стихотворението. Идеята е хубава!
esenna (Нина Стоянова)

2016-07-19T22:27:20+03:00

...хубаво!