Jun 23, 2016, 1:21 PM  

Коктейл 

  Poetry » Phylosophy
1402 0 2
Отпивам глътка, времето рисува с пръсти
в косата бели сенки, с тънки пътища лицето
разбъркани са обич, мъка, радост, а на кръста
житейските неволи разпнаха сърцето.
Коктейла е горчив с дъх на бадеми
и малко сладост от лъжливи намерения
а глътките прогарят огнени следи, големи
са надеждите след всяко наказание.
Не се научих да изпивам чашата до дъно
на мъката и радостта очите са огромни
и как да кажа, ще ви прозвучи абсурдно
човек попада в яма, за да се опомни ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Ангелова All rights reserved.

Random works
: ??:??