4.09.2017 г., 14:02

Колебание

491 1 6

Съгласна съм, крилета са ти нужни -
в разперените длани на духа ти
безплътието носи те и спуща.
Но питаш ме дали е нужен спътник.

Страхувам се, че може би потискаш
в зародиш нежен порив на сърцето.
Приятелю, емоция е нужна,
за да достигаш целите в небето!

Да, знам, че често те раняват,
когато вложил си във нещо чувства.
Но те са тез, които извисяват.
Да бъдеш наранен недей пропуска!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...