Sep 4, 2017, 2:02 PM

Колебание

  Poetry
492 1 6

Съгласна съм, крилета са ти нужни -
в разперените длани на духа ти
безплътието носи те и спуща.
Но питаш ме дали е нужен спътник.

Страхувам се, че може би потискаш
в зародиш нежен порив на сърцето.
Приятелю, емоция е нужна,
за да достигаш целите в небето!

Да, знам, че често те раняват,
когато вложил си във нещо чувства.
Но те са тез, които извисяват.
Да бъдеш наранен недей пропуска!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....