Sep 4, 2017, 2:02 PM

Колебание

  Poetry
495 1 6

Съгласна съм, крилета са ти нужни -
в разперените длани на духа ти
безплътието носи те и спуща.
Но питаш ме дали е нужен спътник.

Страхувам се, че може би потискаш
в зародиш нежен порив на сърцето.
Приятелю, емоция е нужна,
за да достигаш целите в небето!

Да, знам, че често те раняват,
когато вложил си във нещо чувства.
Но те са тез, които извисяват.
Да бъдеш наранен недей пропуска!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...