10.02.2014 г., 17:59

Колебания - Стихосб. "Интимно"

751 0 2

 

 

                                                       


                                      КОЛЕБАНИЯ

                   Да запиташ или да си премълчиш?!
                   Да спреш или да подминеш?!
                   Да се смееш или да се натъжиш?!
                   От любовен огън бавно да изстинеш?!

                   Когато те обичат - си обърнал гръб.                       
                   На погледът молещ - никакво внимание.
                   Все хванал си се с някой зъб за зъб.
                   И никой не разбира твоето страдание.

                   Мечти и стремежи - най-после докосване.
                   Разочарование -  и пак отначало.
                   Студени усмивки, напразно ядосване -
                   след всичко това - какво е оцеляло?

                   Има "да" и "не", има "плюс" и "минус".
                   Няма друго, средно положение.
                   Всяко нещо дава своя принос
                   в равновесното ни обкръжение.

                   Разпънат между двата полюса
                   в борба за власт, пари и слава
                   като в разкопки от древна столица
                   за миналото си имаш представа.

                   А бъдещето - то остава неясно.
                   То може само да се предсказва.
                   В надпреварата с времето бясно
                   Човекът своята гибел доказва.
   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...