Този Празник свещен –
благославя дома!
Празник е!
Празник семеен!
Тук, на масата,
както му е редът,
има всичко –
и вино, и гозби...
има боб и ошав,
има питка с паричка,
незапалена още свещичка,
има... има...
Какво още има?
А, да!
Ти обичаше постни сърмички...
Тази нощ ще се върнеш
и ти у дома!
Не е празно,
домът ти те чака!
Ще те срещне зарадвана
моята душа,
че от него, тя само остана!
Само нея успях да опазя! Прости...
Виж!
Подарък за теб съм скатала –
неизплакана още
кристална сълза!
Донеси ми ти
Празничен спомен!
Пийте!
Пийте с ранената моя душа
от виното –
за дните предишни,
за раздели и срещи,
за Бог да прости!
Пийте даже за здраве
и помен!
Светъл празник е!
Празник е! Бог се роди!
От зори още мама ни чака,
а и татко,
той същи ни чака в зори..
Пак при тях се завръщаме
с кака...
За добро ли, за зло ли,
но Господ на нас
не ни даде,
ни шанс, ни отсрочка,
като прах разпиля
дом, семейство, любов
и ни върна
в отправната точка!
Слава Богу,
че още ги има и тях!
Слава Богу,
че още ни чака
непорочната,
майчина, чиста любов –
две свещички догарящи в мрака!
© Ваня Иванова Всички права запазени
Ето Бог се роди,
а след него и ти!
Пролетта на вратата ти чука!