Коледа... със дъх на мед
Там... във старата гора,
под огромната елха,
слезе като в анимация
със лапланска регистрация
най-голямата шейна
произвеждана в света.
Бавно тя се приземи
със елените добри.
Рудолф даде таен знак
и заспаха те завчас,
за да слезе на земята
дядо Коледа с торбата.
-Хо-хо-хо! - извика той. -
Кой ме чака тука, кой?
Всички ли сте се събрали,
животинки незаспали,
да получите от мен
дар заслужен, нагласен?
- Всички, всички, дядо стар,
чакаме си своя дар,
щото бяхме най-добри,
даже в щурите игри.
Хайде, хич не се бави,
радост ти ни подари!
Наредиха се децата
на опашка пред шейната.
Той подаваше засмян,
сам пакета пожелан.
Те пък с явно възхищение
грабваха го с нетърпение.
Бързо купчината свърши,
но остана да се мъдри
стъклено бурканче с мед,
за мечето с име Зед,
дето сладко бе заспало
в къщичка под одеало.
- Кой ще му го занесе? -
пита дядо без да спре.
Щото Мечо се е учил,
също много се е трудил
и сега, като награда,
той медеца заслужава.
- Аз ще ида, дядо стар!
Та нали е мой другар!
Нищо, че обичам мед,
ще го занеса на Зед.
- тихо Ежко промълви,
и бодлички скромно скри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
