Коледни сълзи
Живота е пътечка между вещите,
останали след тежък махмурлук,
причината, за който се присещам,
в тъй липсваща е Коледа... и дух,
във мършавото тяло на годината,
през многото от следващите дни,
в безцелни разстояния изминати,
на други да покажем, че вървим,
а всъщност да потъваме из пясък,
в мрак следващи душата-бедуин,
удобно предпочитащи гримасата,
с най-скромната вечеря за един,
сепукото - на собствените чувства
и дом - без всекидневна за мечти,
повярвали, след хлебеца насъщен
ще сетим, в нас, любов да избуи...
А можеше да бъде толкоз просто,
след факта, че се раждаме добри,
порок си е навярно да залостваме
в очите - струйка с коледни сълзи?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
