Коледни ужасии на гладно
Къде отиде хладният цинизъм?!
Върнете ми иронията зла!
Разкарайте го тоз позитивизъм!
По Коледа не стават чудеса!
Махнете тез гирлянди и фанфари!
И никакви подаръци не ща!
Не ща да гледам разни тъпанари
Как гаврят се с останки от елха!
Да, лош съм и не ща да зная
Успехите на вашите деца.
Аз само от едничко се нуждая:
За малко да запазим тишина.
Изгасете тея смешни лампи,
Нека си запалим свещ.
Налейте по едно кианти
И да си пуснем Джони Кеш.
Усмивките, умело начертани,
Оставяйте до моята врата.
И влезте смело - тука сме пияни
И казваме си истински неща.
От вас не искам нищо, нито давам.
И няма да ви съдя ни за миг.
Че никого от вас аз не познавам,
И аз за вас съм просто стар циник.
Но ако искате да пием уиски
До много рано сутринта,
Без да си бъдем твърде близки
И да сме близки поради това
Като случайни пътници във влака,
Които няма да се срещнат пак,
Които някой някъде ги чака
И ще си тръгнат, просто няма как...
Ако е тъй, добре сте ми дошли!
И ако щете се събувайте!
Аз нямам коледни елхи,
Да има място да танцувате.
Подаръци аз няма да ви дам -
Без друго чантите ви никак не са леки.
За сметка на това ще ви раздам
По късче от душата си за всеки.
...
(to be continued, защото стана никое време...)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жеко Всички права запазени
