Къде отиде хладният цинизъм?!
Върнете ми иронията зла!
Разкарайте го тоз позитивизъм!
По Коледа не стават чудеса!

Махнете тез гирлянди и фанфари!
И никакви подаръци не ща!
Не ща да гледам разни тъпанари
Как гаврят се с останки от елха!

Да, лош съм и не ща да зная
Успехите на вашите деца.
Аз само от едничко се нуждая:
За малко да запазим тишина.

Изгасете тея смешни лампи,
Нека си запалим свещ.
Налейте по едно кианти
И да си пуснем Джони Кеш.

Усмивките, умело начертани,
Оставяйте до моята врата.
И влезте смело - тука сме пияни
И казваме си истински неща.

От вас не искам нищо, нито давам.
И няма да ви съдя ни за миг.
Че никого от вас аз не познавам,
И аз за вас съм просто стар циник.

Но ако искате да пием уиски
До много рано сутринта,
Без да си бъдем твърде близки
И да сме близки поради това

Като случайни пътници във влака,
Които няма да се срещнат пак,
Които някой някъде ги чака
И ще си тръгнат, просто няма как...

Ако е тъй, добре сте ми дошли!
И ако щете се събувайте!
Аз нямам коледни елхи,
Да има място да танцувате.

Подаръци аз няма да ви дам -
Без друго чантите ви никак не са леки.
За сметка на това ще ви раздам
По късче от душата си за всеки.

...

(to be continued, защото стана никое време...)