20.12.2011 г., 10:38  

Милост, Господи!

1.1K 0 22

Деца умират всеки ден. Нелепо!
За тази мъка малък е светът.
Очите гневно гледат към небето,
но Бог мълчи пред всяка нова смърт.

Сърцата ни от болка се втвърдяват
и тихо гасне вярата във тях.
Нали ни учиш, Боже, да прощаваме,
защо невинни плащат нечий грях?

Защо не съдиш тука, на земята,
жестоките и тъмните души?
Не ни помага твоят съд Оттатък,
щом в зли ръце доброто се руши.

Създал си ни разумни, но не можем
докрай да разберем Закона твой.
И чакаме от тебе милост, Боже –
крило да си за всеки млад живот.





 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...