Милост, Господи!
Деца умират всеки ден. Нелепо!
За тази мъка малък е светът.
Очите гневно гледат към небето,
но Бог мълчи пред всяка нова смърт.
Сърцата ни от болка се втвърдяват
и тихо гасне вярата във тях.
Нали ни учиш, Боже, да прощаваме,
защо невинни плащат нечий грях?
Защо не съдиш тука, на земята,
жестоките и тъмните души?
Не ни помага твоят съд Оттатък,
щом в зли ръце доброто се руши.
Създал си ни разумни, но не можем
докрай да разберем Закона твой.
И чакаме от тебе милост, Боже –
крило да си за всеки млад живот.
© Елица Ангелова All rights reserved.
