Коледно
Обръщам взор към тези небеса
и взирам се във тях и таз година...
На Коледа се случват чудеса...
Ала дали те пак ще ме подминат?
А и защо очаквам ги сега,
когато и подарък не очаквам?
Дори свещта навява ми тъга.
И споменът във тъмното проплаква...
Трапезата замислено мълчи
и недокоснат си остава хлябът...
Опитвам виното, но то горчи.
А пък сърцето някак бие слабо...
И ей така - почти като насън
минава тази нощ - и поглед свеждам...
Но следващият ден ме чака вън
с две-три снежинки... и една надежда...
23.12.2012
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
