thedac (Димитър Драганов)
860 1124
24.12.2017 г., 1:01 ч.

Коледно чудо 

  Поезия » Философска, Гражданска
474 0 6

Декември полека се свлече.
Снегът ни удари. Сега.
Дебелата дреха облече,
нашарена с бяло жена.

Снежинките капят и питат.
Децата ги гонят с ръка.
Играят! Усмихват се! Викат!
Небето оглася „Ура!“.

Чорапите меки ухаят.
И дават любов, топлина.
Къде се намирам? Не зная.
Защото ме брули студа.

Бездомен, нахален и мръсен.
Когато поискам храна,
обръщат се хората свъсени,
и гордо повдигат глава.

Момиче изящно и русо,
оставя следи по земя.
А кучето – сляпо и глухо,
покорно очаква смъртта.

Под моста старица продава.
Терлици. Кафяви. От перли.
А гостите вдигали врява.
Искрици. И куп от проблеми

шепти и с ножове пробива
добро от лицата човешки.
А сивата злоба бодлива
умело превръща ни в пешки.

Когато сме тъжни, унили.
И вече не искаме чудо.
Тогава телата ни гнили
ще бъдат ли нечие блюдо?

Понякога ритам и питам.
Светът ли е толкова сив?
Сега към небето излита
отдавна изгубен молѝв.

Детето погледна баща си.
И рече: „Защо е на пътя?“.
Сърцето ми с мъка понася
ножове в гърдите забити.

Земята е мокра и плаче.
Небето ѝ вика: „Недей!“.
Бездомния иска петаче.
А старият каза: „Налей!“.

Налей за душата ми лека!
Ще пия до ранни зори –
че моята тежка пътека
живота суров я сломи.

И тази година отмина.
Тунелът е имал и край.
Пола̀зи студеното вино
гърба на пенливия май.

Отново съм бос. И негоден.
Чертая пътека с дела.
Небето е гост безпардонен.
Отрупана маса с цветя.

Детето, което създадох,
изгуби на смисъла края.
Полета за диви изяви…
Човекът щастливо гуляе.

И тази година отмина.
Избяга зад скъсан баир.
Протягам ръка към комина.
А вън се шири панаир.

И тази година изплаках.
Коремът е свит! И болѝ!
Очите сънливи на мрака
пробиват поле от звезди.

Конфети! Живота е радост!
Букети от скитащи дни –
вълнѝ от загинала младост
забиват стрели във гърди.

Детето ви гледа и страда.
Купете усмивка от него.
Хвърлете голямата сграда
на своето блудкаво его.

Издига се слънцето тихо.
Градът ни прегърна с ръка.
Играят на дама мечтите,
зад всяка човешка врата.

 

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??