24.12.2017 г., 1:01

Коледно чудо

795 0 6

Декември полека се свлече.
Снегът ни удари. Сега.
Дебелата дреха облече,
нашарена с бяло жена.

Снежинките капят и питат.
Децата ги гонят с ръка.
Играят! Усмихват се! Викат!
Небето оглася „Ура!“.

Чорапите меки ухаят.
И дават любов, топлина.
Къде се намирам? Не зная.
Защото ме брули студа.

Бездомен, нахален и мръсен.
Когато поискам храна,
обръщат се хората свъсени,
и гордо повдигат глава.

Момиче изящно и русо,
оставя следи по земя.
А кучето – сляпо и глухо,
покорно очаква смъртта.

Под моста старица продава.
Терлици. Кафяви. От перли.
А гостите вдигали врява.
Искрици. И куп от проблеми

шепти и с ножове пробива
добро от лицата човешки.
А сивата злоба бодлива
умело превръща ни в пешки.

Когато сме тъжни, унили.
И вече не искаме чудо.
Тогава телата ни гнили
ще бъдат ли нечие блюдо?

Понякога ритам и питам.
Светът ли е толкова сив?
Сега към небето излита
отдавна изгубен молѝв.

Детето погледна баща си.
И рече: „Защо е на пътя?“.
Сърцето ми с мъка понася
ножове в гърдите забити.

Земята е мокра и плаче.
Небето ѝ вика: „Недей!“.
Бездомния иска петаче.
А старият каза: „Налей!“.

Налей за душата ми лека!
Ще пия до ранни зори –
че моята тежка пътека
живота суров я сломи.

И тази година отмина.
Тунелът е имал и край.
Пола̀зи студеното вино
гърба на пенливия май.

Отново съм бос. И негоден.
Чертая пътека с дела.
Небето е гост безпардонен.
Отрупана маса с цветя.

Детето, което създадох,
изгуби на смисъла края.
Полета за диви изяви…
Човекът щастливо гуляе.

И тази година отмина.
Избяга зад скъсан баир.
Протягам ръка към комина.
А вън се шири панаир.

И тази година изплаках.
Коремът е свит! И болѝ!
Очите сънливи на мрака
пробиват поле от звезди.

Конфети! Живота е радост!
Букети от скитащи дни –
вълнѝ от загинала младост
забиват стрели във гърди.

Детето ви гледа и страда.
Купете усмивка от него.
Хвърлете голямата сграда
на своето блудкаво его.

Издига се слънцето тихо.
Градът ни прегърна с ръка.
Играят на дама мечтите,
зад всяка човешка врата.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...