Колко...
на Пламен Ставрев
Колко листи мълчат побелели!
Колко струни без пръсти ръждясват!
Колко песни пред припев са спрели,
а звездите със утрото срастват!
И когато пътеката свърши,
нищотата все пак продължава.
Спомен можеш с камшик да завържеш,
но без жито не меси се хляба.
Колко зъби, сълзи са захапали,
а езика трепери, мълчейки!
Тя, душата прилича на вятъра,
вместо знаме - развява жалейки.
Колко птици си губят перата
в злободневния порив нагоре!
Как дрънчат на душата стъклата
щом изсъхне поредният корен!
И от нищото пада завеса,
и студее подгрятата сцена.
Тишината трепти като песен
на шуртящо прорязана вена...
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
...прилича на вятъра...
-
Прекрасен стих!
Тъжно и... силно потресло ни...
Животът свършва, краят е дошъл...
Неочакван, жесток и съсипващ...
Ала той... животът продължава
своя неспирен бяг с нас или без нас.
Мир на праха му!
"Бургас осъмна тъжен и самотен.
Един поет китарата си взе,
наметна си палтото и ...си тръгна.
Забрави даже чашата с кафе."
16.12.2011г. Галина Димитрова
-
Силен и прекрасен стих!
-
Поклон!
А стихът е изключително силен и завладяващ! -
...!!!
-
Впечатляваща образност.
-
Той е там някъде в мъглата, под хълма с лудата трева... Мир на праха му!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
