Koлко
Излъган останах, но не спрях.
От земята станах и видях.
Колко хора ги боли,
колко викат - помогни.
Аз съм тука, няма звезди.
Изгрев - миг в нощта се скри.
Живот-загадка, необятна наука,
а ти ше ми викаш - я се спри.
Обърна гръб. Каза край
желание имам... то се знае
една мечта, цел една тя да стане истина
Колко ще се боря още.
Колко ще се моля нощем.
Колко време с ръце студени
ще изтривам сълзи солени.
Човекът мечтите носи,
а някой бързо ги разваля.
Някой му ги разкасва и всичко така остава.
Нищожна е картината, аз отвътре плача,
лицето на факира виждам и напред крача.
Приятелят ми е враг, а врагът от днес приятел.
Дали... Докога аз от тия глупости ще патя.
Май всичко е лъжа - боже, дано да греша,
ръцете си от яд вдигам, дано да видя изгрева.
Дума става за мойта неразбрана тъмна страна,
всеки носи я, в себе си й дава свобода.
Остави я да заспи, нека доброто да я спъне.
За сух не се мисли, щом корабът потъне.
Всеки ден главата ти изгражда нов план.
Всеки ден бягаш от собствения си капан.
Осъзнаваш, че си лош от болка, късаш си душата,
направи поне едно добро и раздай го по земята.
Колко хора ще трябва да изпатят.
Колко хора ще заминат без да се обадят.
И колко лъжи мен ще ме съборят.
И колко грешки мои пак ще трябва да се повторят.
И колко пъти ще се моля, за да се получи.
И колко пъти ще се скитам като бездомно куче.
Колко пъти ще се питам едни и същи въпроси.
Колко време тая тъга в мене ще се носи.
Напред хоризонтът пълен е със силуети,
а мойте белези трупат се първи... втори... трети... пети...
Човекът се реши, ще трябва някак да се бута.
Отначало - за слава, а после - за валута.
Смей се... Плачи, както искаш го разбирай,
но с жълти стотинки пред магазина не се спирай.
Ти деца... жена ще имаш, това го запомни,
е тогава ще те видя какво ще правиш без пари.
Светът се върти, а ти се правиш на велик,
времето лети, а ти изпускаш и този миг.
Брато, ще ме извиняваш, но аз не мога така.
Заради твойте грешки аз да имам вина.
Искам да бъде точно както едно време...
не всеки, който ме срещне... да гледа да вземе,
да суче, да бяга, това ли е играта?
Добре тогава, ти решаваш... блъскай си главата.
От земята станах и видях.
Колко хора ги боли,
колко викат - помогни.
Аз съм тука, няма звезди.
Изгрев - миг в нощта се скри.
Живот-загадка, необятна наука,
а ти ше ми викаш - я се спри.
Обърна гръб. Каза край
желание имам... то се знае
една мечта, цел една тя да стане истина
Колко ще се боря още.
Колко ще се моля нощем.
Колко време с ръце студени
ще изтривам сълзи солени.
Човекът мечтите носи,
а някой бързо ги разваля.
Някой му ги разкасва и всичко така остава.
Нищожна е картината, аз отвътре плача,
лицето на факира виждам и напред крача.
Приятелят ми е враг, а врагът от днес приятел.
Дали... Докога аз от тия глупости ще патя.
Май всичко е лъжа - боже, дано да греша,
ръцете си от яд вдигам, дано да видя изгрева.
Дума става за мойта неразбрана тъмна страна,
всеки носи я, в себе си й дава свобода.
Остави я да заспи, нека доброто да я спъне.
За сух не се мисли, щом корабът потъне.
Всеки ден главата ти изгражда нов план.
Всеки ден бягаш от собствения си капан.
Осъзнаваш, че си лош от болка, късаш си душата,
направи поне едно добро и раздай го по земята.
Колко хора ще трябва да изпатят.
Колко хора ще заминат без да се обадят.
И колко лъжи мен ще ме съборят.
И колко грешки мои пак ще трябва да се повторят.
И колко пъти ще се моля, за да се получи.
И колко пъти ще се скитам като бездомно куче.
Колко пъти ще се питам едни и същи въпроси.
Колко време тая тъга в мене ще се носи.
Напред хоризонтът пълен е със силуети,
а мойте белези трупат се първи... втори... трети... пети...
Човекът се реши, ще трябва някак да се бута.
Отначало - за слава, а после - за валута.
Смей се... Плачи, както искаш го разбирай,
но с жълти стотинки пред магазина не се спирай.
Ти деца... жена ще имаш, това го запомни,
е тогава ще те видя какво ще правиш без пари.
Светът се върти, а ти се правиш на велик,
времето лети, а ти изпускаш и този миг.
Брато, ще ме извиняваш, но аз не мога така.
Заради твойте грешки аз да имам вина.
Искам да бъде точно както едно време...
не всеки, който ме срещне... да гледа да вземе,
да суче, да бяга, това ли е играта?
Добре тогава, ти решаваш... блъскай си главата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Кирилова Всички права запазени
