6.12.2008 г., 22:06

"Колко лесно... колко трудно"

1.3K 0 3

"Колко лесно... колко трудно"

 

Колко лесно е да бъдеш суров,

а колко трудно е да си мил.

Каква празнота - вместо любов,

от всеки не можеш да се бъдеш скрил.

 

Колко лесно е да обидиш човек,

а колко трудно е да му простиш.

За думи тежки не можеш да намериш лек,

така лесно не можеш да забравиш.

 

Колко лесно е да бъдеш тъжен,

а колко трудно е да си щастлив.

В свят на всичко земно блажен -

без любов, знай, не си жив.

 

11. 01. 2004

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Алексов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С ДОБРОТАТА ,ТРУДНОСТТА СЕ ВЪЗХИЩАВА НА ОТДАНЕНАТА ОБИЧ.ЛЮБОВТА Е СЪВЪРШЕННО ,НЕЗАБРАВИМО ЧУВСТВО И НЕ РАНЯВА,ЩАСТИЕ И СВОБОДА ПОДАРЯВА.
  • много ми хареса стиха ти Георги!И си много прав.Продължавай със стиховете си все така!
  • Прав си. Ами възползвай се

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...