"Колко лесно... колко трудно"
Колко лесно е да бъдеш суров,
а колко трудно е да си мил.
Каква празнота - вместо любов,
от всеки не можеш да се бъдеш скрил.
Колко лесно е да обидиш човек,
а колко трудно е да му простиш.
За думи тежки не можеш да намериш лек,
така лесно не можеш да забравиш.
Колко лесно е да бъдеш тъжен,
а колко трудно е да си щастлив.
В свят на всичко земно блажен -
без любов, знай, не си жив.
11. 01. 2004
© Георги Алексов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
