Скитницa
263 7326
4.12.2022 г., 15:20 ч.

Колко мъничко ни трябва 

  Поезия » Друга
853 4 9

Идваме на този свят, без нищо.

И пак без нищо си отиваме.

Товарим се и страдаме излишно.

По пътя спъваме се и откриваме,

че сме родени за да се обичаме.

Да бъдем истински. Не - съвършени.

Да спрем по трудности да тичаме.

И винаги да помним, че сме тленни.

Пропускаме в живота много,

а колко мъничко ни трябва…

Едно ухание на цвят от роза…

А бодлите? Те душите ни ограбват!

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нека да дебне, това е хубаво! Благодаря ти, Ина!
  • Бодлите разсънват ..обаче трябва да се скача по-внимателно, да не си удариш главата в тавана. А доброто дебне отвсякъде .
  • Тоти, Райничка, благодаря ви! Да, розите са с бодли, но можема да ги избегнем, когато сме добри! Много малко ни е нужно за да сме щастливи...
    Хубава да е вечерта ви!
  • Да! Много е точно! Но, розите почти винаги са в комплект с бодлите... (изключения са някои изкуствени хибриди )
  • Много ли струва да бъдем добри?
    Чудесно стихче!
    Поздрави! Успех!
  • Миро, Дейка, Вили, благодаря ви, че споделихта! Малко ни трябва и е напълно достатъчно...
  • Кратко, точно и ясно.
    Поздрави, Скити.
  • Чудесно казано, Скити!
  • Поздравления, много хубаво написано! Бодлите, тези бодли, дали наистина ограбват душите ни? Още веднъж едно голямо браво!
Предложения
: ??:??