Колко мъничко ни трябва
Идваме на този свят, без нищо.
И пак без нищо си отиваме.
Товарим се и страдаме излишно.
По пътя спъваме се и откриваме,
че сме родени за да се обичаме.
Да бъдем истински. Не - съвършени.
Да спрем по трудности да тичаме.
И винаги да помним, че сме тленни.
Пропускаме в живота много,
а колко мъничко ни трябва…
Едно ухание на цвят от роза…
А бодлите? Те душите ни ограбват!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
)
