17.11.2009 г., 19:23

Колкото - толкова

1.8K 0 6

Колкото - толкова, беше ни писано,

беше от врачки предсказано.

Обич такава не е орисана

цял живот да продължава.

Колкото - толкова, всичко си казахме,

всичко си взехме и дадохме,

малка трохичка  дори не  пожалихме,

за да замесим пак хляба.

Колкото - толкова, а ми е тегаво,

тъмно ми е на душата,

негър протяжно песента пее,

даже разплака и мрака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...