Колкото - толкова, беше ни писано,
беше от врачки предсказано.
Обич такава не е орисана
цял живот да продължава.
Колкото - толкова, всичко си казахме,
всичко си взехме и дадохме,
малка трохичка дори не пожалихме,
за да замесим пак хляба.
Колкото - толкова, а ми е тегаво,
тъмно ми е на душата,
негър протяжно песента пее,
даже разплака и мрака.
© Таня Панайотова Всички права запазени