Колкото - толкова, беше ни писано,
беше от врачки предсказано.
Обич такава не е орисана
цял живот да продължава.
Колкото - толкова, всичко си казахме,
всичко си взехме и дадохме,
малка трохичка дори не пожалихме,
за да замесим пак хляба.
Колкото - толкова, а ми е тегаво,
тъмно ми е на душата,
негър протяжно песента пее,
даже разплака и мрака.
© Таня Панайотова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
