Колкото - толкова, беше ни писано,
беше от врачки предсказано.
Обич такава не е орисана
цял живот да продължава.
Колкото - толкова, всичко си казахме,
всичко си взехме и дадохме,
малка трохичка дори не пожалихме,
за да замесим пак хляба.
Колкото - толкова, а ми е тегаво,
тъмно ми е на душата,
негър протяжно песента пее,
даже разплака и мрака.
© Таня Панайотова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
