Коловоз
«Здравей, Кей» - казах
и книгата някак се затвори…
«Сбогом, Кей» - продумах
и нещо мигом се разтвори!
Тишина, и в нея – капка,
полупреглътната, полуосъзната, полузапомнена, полуразбрана.
Страх, и в него – искра,
полуpазпалена, полутрептяща, плуизказана, полузовяща…
Походка, и в нея – несигурност,
полузаличена, полуизречена, полуразлята!
Поглед, и в него – бягство,
нежелано, неистово, неспряно...
Път, и по него – камъни,
разстлани, очертани, уместни.
Грешка, и в нея – истина,
Гореща, туптяща и тежка!
Мисъл, и в нея – болка,
отсечена, стръмна... човешка.
И път, а по него – павета,
неравни, също скитащи псета.
И поглед, а в него – отказ,
привидно към него, очевидно към себе си.
И походка, а в нея – копнеж,
доловен, замъглен, отстранен…
И страх, а в него – вяра,
тлееща, пареща, няма.
И тишина, а в нея – усмивка,
бледа, достоверна и дръзка.
... Стремеж в поглед дълъг
между двама познали се странници
и липсващ жест, разлистващ затворени страници.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атина Платинова Всички права запазени
И аз рядко се задълбочавам да анализирам структира, тук не ми трябваше дълбочина - структурата е в хармония с емоцията и чувствата, това го прави силно (за мен).
и от другата страна- "и път", "и поглед" и т.н. Тя провокира да се признае, да се усети емоцията на позналите се странниците, отразени един в друг... Дори този вид разнищване, премахва малко от красотата на стиха ти, но изгражда представа за лицата на лирическите ти.
