Коловоз
«Здравей, Кей» - казах
и книгата някак се затвори…
«Сбогом, Кей» - продумах
и нещо мигом се разтвори!
Тишина, и в нея – капка,
полупреглътната, полуосъзната, полузапомнена, полуразбрана.
Страх, и в него – искра,
полуpазпалена, полутрептяща, плуизказана, полузовяща…
Походка, и в нея – несигурност,
полузаличена, полуизречена, полуразлята!
Поглед, и в него – бягство,
нежелано, неистово, неспряно...
Път, и по него – камъни,
разстлани, очертани, уместни.
Грешка, и в нея – истина,
Гореща, туптяща и тежка!
Мисъл, и в нея – болка,
отсечена, стръмна... човешка.
И път, а по него – павета,
неравни, също скитащи псета.
И поглед, а в него – отказ,
привидно към него, очевидно към себе си.
И походка, а в нея – копнеж,
доловен, замъглен, отстранен…
И страх, а в него – вяра,
тлееща, пареща, няма.
И тишина, а в нея – усмивка,
бледа, достоверна и дръзка.
... Стремеж в поглед дълъг
между двама познали се странници
и липсващ жест, разлистващ затворени страници.
© Атина Платинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравявам те за това! И ти отправям предложение, виж пощата си!
-
Още по прекрасно е, че пишеш със сърце, ето, явно го чуваш ясно и последователно какво ти говори
И аз рядко се задълбочавам да анализирам структира, тук не ми трябваше дълбочина - структурата е в хармония с емоцията и чувствата, това го прави силно (за мен).
И да, те никога не са добре, защото има следващо и следващо...
Хубава вечер и успех за напред!
Бо. -
Много благодаря, Боряна, за това обстойно "вкарване" в материала (и в материята
Що се отнася до огледалната форма, тя сама си дойде. Когато вече бях на второто 'поглед', я забелязах и просто реших да продължа огледално. Знаех, че на граничната линия има две думи, но не се бях замисляла, че са точно 'мисъл' и 'грешка', което е интересно, защото в самата история точно те двете направиха обрата, но това в стихотворението не беше умишлено.
Не съм сигурна, че търся някакъв стил. Понякога пиша, за да изразя нещо (както в това стихотворение), понякога просто ей така, заради самото писане на стихче (както във второто,което пуснах), понякога, за да разбера нещо, но винаги без никаква претенция.
Досега не бях показвала мои стихотворения на други, точно защото никога не ги намирам за достатъчно добри, така че критиките са добре дошли.
-
Всъщност защо си "струва" да се публикува. Сайтът дава достъп до хора с твоя или близки на твоя начин за светоусещане.
Няма личен контакт, което е предпоставка за критика, истинска критика. Да тук много се целуваме, прегръщаме и т.н., но винаги има някой по-добър критик, който ще те насочи в подобряване не на смисъла (смисъла всеки си го разбира сам за себе си, макар, че се коментира и това), а на формата.
Ето един пример: Харесвам как си загатнала (не знам нарочно или не), но я има огледалната форма в стиха ти: "Тишина", "страх", "походка", "поглед", "път" (на граничната линия са - "грешка", "мисъл"
и от другата страна- "и път", "и поглед" и т.н. Тя провокира да се признае, да се усети емоцията на позналите се странниците, отразени един в друг... Дори този вид разнищване, премахва малко от красотата на стиха ти, но изгражда представа за лицата на лирическите ти.
Аз лично съм имала късмет с добри хора, които бях честни в изказванията си. Всъщност ти сама ще покажеш готова ли си на критика или не. Тук имаш пространство да намериш стила си, който ще те доближи до теб и най-красивия начин да бъдеш разбирана (и разбираща). Интересно ти е било дали ще те разберем ... Всъщност, интересно е дали ти можеш да дадеш нещо на читателя, така че той да се намери в стиховете ти пак, и пак. Поезията не случайно се чете най-много, когато сме "изгубени". А аз тук определено се намерих и ме зарадва.
В сайта се върти много Любов, не само се пише за нея,
така че умната -
Това не би могло да се заключи само в определението "бягство от стандарта". Това е нужда и вяра в любовта, и страх
преди да е порастнал в желания... Прекрасно е, добре дошла! -
Радвам се, че ви е харесало. Би ми било интересно, ако ми кажете кое по-точно в това стихотворение определяте като 'бягство от стандарта'. Поздрави и на вас!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
