Комари
Комари
А уж си беше
лично мое тялото.
Така обаче,
мислех само аз.
Ей, варвари -
направо ме изядохте!
И как да мисля
със добро за вас...
Кръвта ли като наркотик
въздейства ви,
та хищно я изсмуквате от мен?
Убийството,
като противодействие,
не ви възпира
нито за момент.
Напротив,
настървява ви усилено,
направо безогледно
и със стръв.
Животът ви е всъщност -
кръвопиене,
а пък смъртта -
там, който смогне пръв.
Не, няма отърваване.
Наистина
вече започвам
да се бия сам.
Дори се чудя -
вече мазохист ли съм,
или убиец.
Откъде да знам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
Напаст Божия са те
