Комари

Poetry » Philosophical

747 0 7

Комари

А уж си беше

лично мое тялото.

Така обаче,

мислех само аз.

Ей, варвари -

направо ме изядохте!

И как да мисля

със добро за вас...

Кръвта ли като наркотик

въздейства ви,

та хищно я изсмуквате от мен?

Убийството,

като противодействие,

не ви възпира

нито за момент.

Напротив,

настървява ви усилено,

направо безогледно

и със стръв.

Животът ви е всъщност -

кръвопиене,

а пък смъртта -

там, който смогне пръв.

Не, няма отърваване.

Наистина

вече започвам

да се бия сам.

Дори се чудя -

вече мазохист ли съм,

или убиец.

Откъде да знам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rimpo (Наско Енев - РИМПО)

Напаст Божия са теПоздрави

2008-09-27T11:05:24+03:00
edelvais (Анна Попова)

Природа! Какво да се прави?!...Поздрав!

2008-08-16T18:01:27+03:00
feia (Вилдан Сефер)

И мен ме хапят!Обичали сладката кръв...

2008-08-16T15:57:47+03:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

Ооо, мен ако знаеш колко ме обичат тези комари! Ужас е! А стихът е страхотен!

2008-08-16T15:39:11+03:00
Aneta_kz (Анета)

Развесели ме

п.п.Ако размениш тези две думички, няма ли да звучи по-добре.

,,вече започвам''

да стане:

,,започвам вече
да се бия сам.''

2008-08-16T14:18:03+03:00