Комети
КОМЕТИ
Нали живеехме в едно сърце,
взаимни бяха и мечти, и чувства,
летяхме, сплели своите ръце,
творяхме заедно едно изкуство?!
Сега – светът ми вече не е твой –
изгаряме в различни измерения,
направили по пътя си завой,
но в противоположни направления!
Въртим се вече в орбити различни –
комети безутешни във безкрая,
отронващи след себе си частици
от своите души – напът към рая!
Дано останем с теб поне – на практика –
в една и съща жизнена Галактика!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени
