Тъжни и есенни, плачейки песенно,
птици отлитат на юг.
Шарени къщите, уж са си същите,
есен художник е тук.
Слънцето – слабичко, сгърбени бабички,
сутрин – препълнен пазар.
Вечер в дворовете, пушат огньовете,
радост за млад и за стар.
Чистят комините и през градините
сажди политат и прах.
Но докоснете ги, тичайте – спрете ги –
черни да сте, като тях.
Коминочистачите, даже да плачете,
носят късмет, а и смях.
© Надежда Ангелова Всички права запазени