2.05.2019 г., 14:20  

Експерт съм в тази област, ей!...

940 6 7

„Комплект „любов!” – поръчвам на месаря

до лактите ръкавите навил...

„Комплект... какво?!?...”- сащисан проговаря,

чене  увесил  с израз на дебил...

 

„Комплект „любов!”- повтарям, но по-тихо...

Гласът  внимавам да не ми гърми,

че в миг опашката зад мен притихва

и ускорено почва да слухти...

 

„Какво се дзвериш?... И не се втелявай!..

Бедра по-пълнички ми претегли!...”

Примигва той, якáта май го стяга

и под носа молитви си шепти...

 

„Така!... Гърди по-младички ще сложиш...

Не мършави!...От сочните, о кей?...

Внимавай само да не се изложиш...

Експерт съм в тази област, ей!...

 

И не пести  го толкоз  мат`риала!...

Я нежни шийки още!...И сърца!...

Стомахът ми за крехко закопнял е

и трябва някак да го утеша!...

 

Какво не ти е ясно?...Търся тръпка!...

Че той,  животът, само е един!...

За сбогом  дай сега и пет-шест трътки -

по живо-здраво да се разделим!...”

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Албена, винаги си щедра в похвалите си към мен и аз ти благодаря за подкрепата и доброто отношение!...Ще се старая да не те разочаровам и занапред!...
  • Разсмя ме, Роберт!... Свежо остроумие в изящен стих! Поздравления!
  • Мариана, Веси, Стойчо, Краси, Гавраиле, Ангелче, благодаря ви и се надявам да съм ви усмихнал!
  • Че къде тръпки без трътки?
  • Супер! Експерт и още нещо Благодаря, Роби!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...