11.01.2008 г., 13:06

Композитори и поезия

665 0 2
 

07.01.2008

 

Рефрен познат си тананикам,

от Гершуин ли или Вивалди?

И пак в душата си бърникам,

да излекувам всички стари рани..

 

Превръщам сълзите в поезия...

Молитвите редувам със псувни,

не ща да знам за чуждата рецензия,

сърцето римува всички творби!

 

И пак познатата мелодия звучи,

дали Равел или пък беше Бах?

Само класика в главата ми бучи,

а себе си да разбера така и не успях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Erato Eratova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...