Конгломерати
538
0
0
Всеки по своя път ...
"Здрасти",
понякога и "Как си?"
(от куртоазия)
и "Довиждане",
а вътре празно...
... нищо...
Страшно е!
Поединично
се втвърдяваме
в статуи белокаменни
и си вярваме,
че от злато сме
направени,
а то - варовик
от свлачищата кални...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
