yotovava (Валентина Йотова)
2535 21369
4.05.2024 г., 10:19 ч.

Конниците на Апокалипсиса 

  Поезия
201 3 12

КОННИЦИТЕ НА АПОКАЛИПСИСА

 

Покрай мъртви селца и стъгди,

покрай сенки – безпътни, бездомни,

през нощта като струйчици дим

се изнизаха четири конника.

 

Бял бе първият, звезден венец

на косите му светли блестеше.

И в нозете му кротък агнец

до лъка и колчана стоеше.

 

Подир него – по-ален от кръв,

лумна изтокът – дрипава слама.

Завъртя се и вторият в кръг.

Ала огънят спиране няма.

 

Бе прегърнал и книга, и меч,

и в зениците – жива жарава,

предвещаваше време за сеч

и за смисъла, който остава.

 

После слегна безкрайна тъма.

И блюда на везни зазвънтяха.

Натежаха – една по една

скръб, любов или стъпчица плаха,

 

мисъл скрита, омраза и гняв,

дълго кътана в джоба парица.

Той отмери без страст, величав! –

благостта и на хлебеца тричав.

 

А пък бледият конник присви

длан в молитва и вдигна високо

всеки, който покаял се би

и разбрал е накрая урока.

 

Аз съм само свидетелят тих,

без да мога да давам присъди.

Ако ще – с невзискателен стих

нине, присно, во век да пребъда.

 

В мене липсва куражът на мъж,

ала щом е достигнал падение,

променете света отведнъж! –

ако трябва – почнете от мене.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??