6.02.2015 г., 16:38  

Конвергенция

1.6K 2 5

 

Посрещнат залез и изпратен изгрев...

Да се обгръщаме с тъга - не трябва!

И кулите на замъка  мечтан

не са стопени още от забравата.


 Да те отхвърля - всъщност няма смисъл -

усещам сянката ти зад далечината.


А силуетът ти забързан е насам,

към мислите ми неупоменати

и непризнаващи промяната наоколо -

те трябва да открият първообраза!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбиваща образност!
  • Любовта е силна, дори когато е победена,
    защото всеки край крие в себе си ново начало,
    пожелавам щастливо сбъднати мечти и на
    лирическия и на прекрасния поет!
  • Успешно търсене! Поздрави!
  • Добър вечер, Георги
    Прочетох с интерес и удоволствие тази красива творба изпълнена
    с мъдрост, любов и волност на духа!
    Благодаря и приятна вечер!
  • Прекрасно!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...