Посрещнат залез и изпратен изгрев...
Да се обгръщаме с тъга - не трябва!
И кулите на замъка мечтан
не са стопени още от забравата.
Да те отхвърля - всъщност няма смисъл -
усещам сянката ти зад далечината.
А силуетът ти забързан е насам,
към мислите ми неупоменати
и непризнаващи промяната наоколо -
те трябва да открият първообраза!
© Георги All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
