13.12.2016 г., 7:49

Копнеж

1.1K 1 6

На билото на планината няма вятър.

Няма болка, скръб и самота.

Не те тревожи тихият въпрос за смисъл

в една безкрайна светла синева.

Орлите се хранят със млади звезди,

поникнали в топлата вечер.

От пушек и шум намираш покой,

когато светът е делечен.

Какво ти трябва? Чифт обукви,

един приятел, пламнало сърце.

А утре сутрин планините

смеха ви млад ще носят на ръце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ценка Гарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...