На билото на планината няма вятър.
Няма болка, скръб и самота.
Не те тревожи тихият въпрос за смисъл
в една безкрайна светла синева.
Орлите се хранят със млади звезди,
поникнали в топлата вечер.
От пушек и шум намираш покой,
когато светът е делечен.
Какво ти трябва? Чифт обукви,
един приятел, пламнало сърце.
А утре сутрин планините
смеха ви млад ще носят на ръце.
© Ценка Гарова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
