Копнеж

Устните ти - низ от перли 

нежно ме целуват всеки път.

Тъй случайно твоето сърце намери 

далечен,страстен и потаен кът 

Кът скрит от на хората очите,

жадуващ страстно нежни ласки

преродил се от мечтите 

обагрен в най- сияйни окраски

Вик сподавен мокри твоите слова - 

мъниста ясни и блестящи,

спомнящ си за миналото с тъга,

стенещ от тръпките болящи.

Безшепотно и бързо отминават дните 

на желаната и сбъдната мечта.

Завалява дъжд и със сълзите 

парят пепеливо с цветна самота.