ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
10.07.2013 г., 15:48 ч.

Копнеж 

  Поезия » Друга
3517 2 20

Вали! В душите гасне скука,
измокрена от летен дъжд.
Небето сякаш се пропука,
разтворило се изведнъж.

И те видях! Видях зад него,
зад водопади от лъчи.
Да те докосна се пресегнах,
но мигом всичко се вгорчи.

Намръщено и някак тъжно
избяга слънцето, а ти
с една внезапност неприсъща
във мрака бавно се стопи.

И не остави друго в мене,
освен помръкнала вина,
от капките-сълзи солена,
несподелена топлина.

А в опустялата ми същност
трепери болното сърце,
в копнеж отново да се върнеш
с разплакано от дъжд лице...

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??