Копнеж
Вали! В душите гасне скука,
измокрена от летен дъжд.
Небето сякаш се пропука,
разтворило се изведнъж.
И те видях! Видях зад него,
зад водопади от лъчи.
Да те докосна се пресегнах,
но мигом всичко се вгорчи.
Намръщено и някак тъжно
избяга слънцето, а ти
с една внезапност неприсъща
във мрака бавно се стопи.
И не остави друго в мене,
освен помръкнала вина,
от капките-сълзи солена,
несподелена топлина.
А в опустялата ми същност
трепери болното сърце,
в копнеж отново да се върнеш
с разплакано от дъжд лице...
© Ивайло Цанов All rights reserved.
