Копнеж за радост
Ръка протягам към светлината бяла,
но за мен надеждата не е заразна
и като отрова мъката ме е обляла,
пак оставам празна...
Не достигам този лъч човечност
и самотата в мен се вкопчва.
Ще продължи агонията цяла вечност
и вече чувствам, че започва.
Защо не поема поне частица малка
от възторга, сипещ се навред?
Аз, изстрадала прашинка жалка, ...